| ЕБРУ |
|
Техника за рисуване върху водна повърхност. Има тюркско-ислямски исторически корени. При нея творецът никога не знае как точно ще изглежда бъдещата му картина. Има само най-обща представа за композицията й. Повечето историци и изкуствоведи са на мнение, че ебру се заражда през ІХ век на територията на Тюркистан. Оттам то прониква в Иран, а след това и в Османската империя, където окончателно придобива цялостен и завършен вид като техника, материали и концепция за изпълнение. В периода на Османската империя се е смятало за сериозен занаят и изтънчен вид изкуство, което не всеки художник е имал таланта и търпенето да владее. По-късно изкусни майстори развили различни техники: чичекли ебру (цъфтящо ебру); гет-гит ебру (орнаменти във вид на приливи и отливи); акъсе ебру (с допълнителен графичен орнамент) и т.н.
Материали В миналото всеки майстор сам си набавял или изработвал основни материали за ебру: вода, бои, плитък съд, хартия, материал за уплътняване на водата, инструменти за рисуване – четка, биз (или бъз), гребен, заострени шишове.
За бои се използват минерални цветове, придобивани от природните цветни камъни и пръст, а също и някои неразтварящи се във вода пигменти от растителен произход. За хартия се избира такава, която има най-добри качества на попиване, и по възможност тъмен цвят. Най-използвана е хартия, получена от дървесна каша. Четката се прави от изсъхнал клон на розов храст, а върхът – от конски косми. Специалният инструмент биз (или бъз) се използва за образуване на въздушни мехурчета – доста ефектна техника при оформянето на фигурите. Гребен се изработва от гладка дървена дъсчица, за която се захващат игли. Понастоящем повечето от минералите и необходимите съставки са заменени със съвременни химикали. Ръчно изработените инструменти също вече могат да се купят в специализирани за целта магазини. Изкуството става достъпно за широк кръг любители и ученици. ПриложениеВ миналото ебру е намирало място в много ограничени сфери. Отначало тази техника се е използвала за рисуване само върху хартия. Била прилагана предимно за декориране на листовете, които са служели за официална кореспонденция, за украса на страници и корици от Корана или поетични стихосбирки. Понякога се получавали много интересни и красиви мотиви, използвани и като картини.
Впоследствие като повърхности за отпечатване започнали да се използват платове, предимно коприна, и глина. Днес има доста по-широка употреба. Използва се за украса на стените в домовете, на бюра, понякога даже и по възглавници и завивки на легла. Украса, направена с техниката ебру, може да се види и върху керамични и порцеланови съдове, върху уникални поздравителни картички. Напоследък художниците в християнските страни прилагат това изкуство и за боядисване на великденски яйца. Философия
Ебрутистите мюсюлмани, следвайки традициите на ислямското изкуство, са съзавали всевъзможни композиции от флорални, природни и други декоративни елементи, но най-често срещаните фрагменти са лалето и розата. С лалето художниците са изразявали своята любов към Всевишния Аллах (в ислямската култура лалето е символ на Аллах), а чрез розата – своята привързаност и обич към Пророка Мохамед (розата се смята за символ на Пророка). С тази техника майсторите изразявали уникалността на природата, многообразието и променливостта на заобикалящия ни свят. Сложната и неочаквана плетеница от форми и цветове била като застинало отражение на сложността и неочаквания ход на човешките мисли. Според тях необятната и непознаваема вселената можела да се вмести в рамките на една рисунка, вдъхновена от неочакваните проблясъци на неограничаваното от нищо творческото въображение.
|